Рубрика "Щастливите майки на ГАЛЕН"

Историята на Евгения Костова: След 5 години мечтата се сбъдна и се казва Стефан

Това е история за много болка, сълзи, страдание и ... сбъдване на мечтите. Разказ от първо лице за пет години от живота на една млада жена, която знае, че за истинското щастие трябва да се бориш до край, дори всичко да изглежда безнадеждно <3

🌸🌸🌸 " Здравейте, казвам се Евгения. Моята лична битка продължи 5 години - за щастие, с щастлив финал. Имам прекрасно момченце Стефан,

което само след няколко дни ще стане на 5 месеца.

И така, опитите ни за дете започнаха 2015г. Тогава още бях студент в София. След няколко отрицателни теста се обърнах за помощ към д-р Иванов, на когото съм пациент години преди това. След много изследвания, скенери и какво ли още не, имаше съмнения за поликистоза на яйчниците. Тогава това ми звучеше много страшно, но направените изследвания се оказаха отрицателни, а болките и неуспешните опити продължиха. Заради предстоящите ми изпити си позволих да оставя нещата на заден план и да замина за София. Именно тогава се наложи да ме проемат във ВМА по спешност с адски болки в корема.

Там ми направиха първата операция и ми беше поставена диагноза ендометриоза.
Е, това вече наистина звучеше като края на всички надежди, но се оказа само началото. След престоя в болницата, обсъдих случилото се с д-р Иванов, както и назначеното ми лечение по време на престоя ми в София - 6-месечна терапия, след която обаче се върнаха и ендометриозата, и кистите, и болката. Дори нямах сили и възможност да започна с опитите отново, бях отчаяна, депресирана и стресирана.
За съжаление се наложи още една операция, този път при д-р Иванов в Болница Тракия в Стара Загора.

По време на операцията се установи, че освен яйчниците, е пострадала и едната тръба - и се налага да се отстрани.
Възстановяването беше 6 месеца, а после трябваше да започна всичко отначало. За съжаление, не успях да дочакам тази прогноза. След още 2 месеца и втората тръба беше за махане, е това вече беше истински кошмар, чувствах се като някъкво създание, нямащо нищо общо с жена и нямах никакви надежди за успех.

И така, след общо 4 операции, много болка /физическа и психическа/, д-р Иванов успя да ме убеди, че все още имаме шанс за успех, въпреки ендометриозата - стига да действаме достатъчно бързо.

Подложих се на няколко месечна терапия към Ин витро център „Тракия“. За съжаление – отново без успех. В следствие на ендометриозата, стените на матката станаха прекалено дебели, а и част от лекарствата спомогнаха за това, съответно прекалено дебелите стени попречиха на забременяването.
Последва отново стрес, страдание, няколко самоунищожителни месеци.

И отново д-р Иванов беше човекът, който успя да ми даде надежда и да ме убеди, че нищо не е загубено и че трябва да направя още един опит.
Бяха ми останали още 3 ембриона от първия трансфер и някак си успях да повярвам отново, че заслужавам щастието, за което се боря.

И д-р Иванов отново излезе прав. Това беше моят късмет, моята изстрадана награда и щастие - след 9 месеца много труд и работа от негова страна, се сдобих с моето прекрасно момче. По време на цялата бременност, бях под наблюдение на всеки 2 седмици. Последните 2 месеца - всяка седмица, плюс тонове на всеки 3 дни.
Много трудна и много изстрадана бременност, но с най-красивата награда на света – нашият прекрасен Стефан!

Благодаря на д-р Иванов и всички невероятни специалисти, които направиха чудото възможно! <3"

На снимката - Стефан на почти 5 месеца 💗💗💗